Публикувано от Петя Маноилова на Ср., 02/19/2025 - 14:29
Панагюрище почете паметта на Васил Иванов Кунчев - Апостолът на свободата. В двора на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм, където се намира плочата на Левски, се събраха представители на Община Панагюрище, Исторически музей - Панагюрище, Общинска библиотека "Стоян Дринов", ученици от Основно училище "проф. Марин Дринов", Основно училище "Двайсти април", ученици от гимназията и други признателни граждани на Панагюрище. Ивайло Златков - уредник в ИМ - Панагюрище, припомни значимостта на живота и делото на Апостола. Ученици от Професионалната гимназия изнесоха рецитал на авторски стихотворения, пламенни слова за Васил Левски и думи, изричани от самия него, с които ще бъде винаги помнен. В знак на почит и признателност бяха поднесени цветя и букети пред едноименната плоча.
Публикувано от Сабина Барзекова на Ср., 02/05/2025 - 11:21
Той се ражда в Панагюрище, в семейството на Стоил - самоук дърводелец, зидар и железар. Майката се занимавала със земеделие. Обработвала чужди ниви и бостани. С голям труд и много усилия семейството отгледало три деца.
Георги се ражда на 5 февруари 1880 г. След завършване на основното си образование Георги учи в І-ва мъжка гимназия-София. Завършил е 5-ти клас в София. Едновременно слугува при различни господари. Материалните затруднения в семейството го принуждават да напусне гимназията. Изкарва хляба си като помага в една аптека.
Георги чете всяка свободна минута. Самообразова се. Развива познанията си и по руски и френски език. 1900 година е повикан да отбива военната си служба в Княжево. Вземат го войник. По това време съгражданите му Нешо и Стоян Баирови го снабдяват с твърде популярната книга на Лев Н.Толстой „Какво трябва да правим”. В свои кратки автобиографични данни младият войник отбелязва, че тази книга силно му е повлияла.
На 20 ноември 1910 г. почива Лев Николаевич Толстой, наречен още приживе „съвестта на човечеството”. Смъртта го настига неочаквано, на гара „Астапово”. Той е вече 82-годишен. Възнамерявал да дойде в България, където да прекара остатъка от живота си. Решението му се дължи на редица сериозни обстоятелства:
В България има най-много съмишленици и почитатели
За него се пише често в българския периодичен печат
Превеждат се и се издават всичките му публикувани трудове
Като млад артилерийски офицер Толстой участвал в сраженията край Силистра по време на Кримската война / 1853-1856/. Имал е възможност да общува с поробеното население. В последствие защитавал с огненото си перо българската освободителна кауза. След Освобождението с удоволствие кореспондира с наши съотечественици. Значително е влиянието му върху българската интелигенция.
В нашия буден град, Панагюрище, има усърдни разпространители на толстоевата правда. Един от първите е Георги Стоилов Шопов.
Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.
