ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕ ДОШЛИ" В САЙТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАНАГЮРИЩЕ

Ще се радваме това виртуално посещение да събуди желанието Ви да преоткриете и да идвате в нашия красив град, който има прекрасни природни дадености и богата културна история. Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. На гостите от чужбина бихме отделили специално внимание, така че първото им пребиваване тук да не бъде последно, а да идват и със свои приятели, които да стават и наши приятели. Очакваме Ви с радост и добронамереност!

 

Доц. д-р. Атанас Шопов, директор на Исторически музейгр. Панагюрище

 


Навършват се 179 години от рождението на Проф. Марин Дринов

За живота и дейността на проф. Марин Стоянов Дринов е написано и изговорено много. Въпреки това, е трудно да се опише неговият принос в областта на историята, философията, езикознанието, етнографията, фолклористиката и политиката. Той е получил признание за своята дейност, не само в родината си, а и на международно ниво.

Марин С. Дринов е роден на 20 октомври 1838г. в град Панагюрище. Освен него, в семейството на Стоян Делчев Дринов и Мария Стоянова ( Найденова ) Дринова се раждат още трима синове и шест дъщери. Братята му Найден и Пейо Дринови, са активни участници в подготовката и провеждането на Априлското въстание в гр. Панагюрище. По стечение на обстоятелствата Марин Дринов остава на страна от революционното движение и поема по не по-маловажния път на просветата и науката. Първите си стъпки по него, той прави в родния си град. Марин Дринов постъпва като ученик в местното четирикласно училище през 1852 г., което успешно завършва през 1855г. Той е възпитаник на известния възрожденски учител, книжовник и участник в Априлското въстание – Йордан Ненов. След като завършва училище, Марин Дринов е избран за помощник на главния учител, а след известно време става главен учител в панагюрското училище.

Заема тази длъжност до 1858 г., когато решава да продължи своето образование в Русия, заедно със своя съученик и сърдечен приятел – Нешо Бончев. Принос за тяхното заминаване има цялата панагюрска община, която събира необходимите им средства. Малко по-късно, двамата приятели постъпват в Киевската духовна семинария, която Марин Дринов завършва със завиден успех през пролетта на 1861г. През същата година, той постъпва в историко-филологическия факултет на Московския университет. Там негови преподаватели са известните руски учени : Фьодор Иванович Буслаев, Степан Василевич Ешевский, Осип Максимович Бодянски и др., негови състуденти са Любен и Петко Каравелови, Райко Жинзифов и др.

През 1865 г., Марин Дринов завършва Московския университет, като получава научна степен – кандидат на науките. През същата година, започва работа като домашен учител в семейството на княз Голицин. През следващите пет години, той пътува заедно с княжеското семейство, Варшава, Виена, Женева, Прага, Неапол и Рим са само част от градовете, които посещава. Усилено работи с местните библиотеки и научни архиви, като паралелно с това създава и първите си сериозни научни трудове, които са основополагащи за българската историческа наука. Сред тях се откроява „Преглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история ”. Авторът осъзнава важната роля, която историята играе за консолидацията на един народ

„Принуден да живее няколко векове в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не можа да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше: през тези тежки векове българският народ трябваше още и да забрави, че е имал такива предци, и когато в нашия век захвана да се вдига от пред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, той се видя като отрязан от света, като нещастна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци.. В „Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес ” Дринов описва теглилата на българския народ, причинени му от гръцката църква  – „Ето в ръцете на какви правители падна българската църква. Не духовни пастири  те дохождаха в българските епархии, но под такова свещено име те дохождаха там, да господаруват над душата и над тялото на българина. Духовний живот на българите тe помрачаваха със своето невежество и го тровеха със своята мръсна безнравственост, а пък материалното им състояние разсипваха чрез безсовестно търгуване със светинята и чрез всякакви насилия. .

През 1870 г., Марин Дринов се завръща в Русия, като се установя в град Москва, но вече като утвърден учен с множество трудове зад гърба си, решен да продължи своето образование. През следващата година, той успешно полага магистърския си изпит и започва да работи върху своята магистърска дисертация, като паралелно с това е и един от основателите на Българско книжовно дружество в Браила през 1869 г.  (родоначалникът на Българската академия на науките), като два пъти е и негов председател (1869г.-1882г.; 1884г.-1894г.). През лятото на 1873 г., Марин Дринов вече е магистър по славянска словестност към Московския университет, а малко по-късно става доцент в катедрата по славянска филология в Харковския университет, където води и първите си лекции пред студенти.

Следващата задача пред Дринов е да защити успешно своята докторска дисертация, това се случва през месец март 1876г. Само месец по-късно се развива едно от най-славните и драматични събития в българската история – Априлското въстание и неговото потушаване. Марин Дринов, намиращ се далече от центъра на събитията, е силно притеснен за съдбата на своето семейство и своите съграждани. В края на м. май 1876 г. пише в писмо до приятеля си Тодор Пеев – деловодител на БКД и редактор на „Периодическо списание” : „ За българското въстание  европейските вестници явяват противоречиви известия: едни казват, че въстанието е вече потъпкано, други, че то сега се захваща. Говори се, че всеки ден минуват чети през Дунава. Копривщица, види се, се държи още. Панагюрище четох в една дописка, че и то се държи и било укрепено много добре. В други вестници четох и чета, че отдавна е вземено, изгорено и разсипано.”  През месец декември 1876 г., той се среща в Москва с Райна Княгиня и други панагюрци, от които получава подробна информация за съдбоносните събития, развили се в Панагюрище само няколко месеца по-рано. С голяма радост посреща идеята на Т. Пеев за създаване на благотворителен комитет в помощ на своите роднини и съграждани „народът ни гине, които оцелеят от баши-бозушките и черкезки зверства, те, ако не се вземат мерки, щат умрат сега от глад, а после и от студове”. През същата година, Марин Дринов вече е професор в Харковския университет и продължава да води лекции пред студентите.

Годината 1877 е изключително важна за Дринов в личен план. През месец май той се венчава за Маргарита Иванова. Назначен е за сътрудник на оглавяваната от княз Владимир Черказки – Руска гражданска канцелария. През лятото на 1878 г., Марин Дринов заминава за освободените български земи и взима дейно участие във Временното руско управление като завеждащ Отдела за народно просвещение и духовни дела. Заема и вицегубернаторския пост на Софийска област. Малко по-късно участва в съставянето на Търновската конституция – основният закон, който ръководи развитието на младата българска държава.

През лятото на 1879 г. Марин Дринов се завръща в Харков и подновява своята работа в университета. Предстои му един плодотворен период, през който създава множество ценни научни трудове, по-голямата част от които са посветени на историята, езика и литературата на славянските народи. Неговите трудове стават все по-известни и търсени. Макар и да е далече от родината си, той се интересува от събитията в България и родния си град, съдейства на българските си колеги историци, фолклористи и др.

За своя принос в науката и богатата си обществена дейност е награден с множество ордени и награди, сред които и Орден за граждански заслуги I-ва степен. Научните трудове, които Дринов издава са основополагащи за българската историческа наука.

Професор Марин Дринов, напуска земния свят на 28 февруари 1906 г. след тежко боледуване. Погребан е в град Харков. През месец май 1909 г. прахът му е пренесен в България и е погребан повторно в град София.

Признателният български народ е увековечил паметта на проф. Дринов, неговото име носят редица културни и учебни заведения в цялата страна, той е патрон и на издателството на Българската академия на науките. Личността на Марин Дринов е пример за подражание и гордост за всички българи.

 

ДОЦ. Д-Р АТАНАС ШОПОВ УЧАСТВА В НАЦИОНАЛНА СРЕЩА НА МУЗЕИТЕ

Директорът на Исторически музей - Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов взима участие в Петата национална среща "Съхраняване на националната идентичност и музеите в България като част от устойчивото развитие". Срещата се провежда от 11 до 13 октомври 2017 г. в гр. Пловдив и е организирана от Министерство на културата, Община Пловдив и Регионален етнографски музей - Пловдив. По време на срещата се представят повече от 35 презентации на специалисти от националните, регионални и общински музеи в страната. Акцент на срещата са въпросите защо и как музеите в България и по света са успешни, когато стават приятели със своята публика и помежду си. Доц. д-р Ат. Шопов участва с презентация на тема "Иновативни подходи при представяне на културното наследство в Панагюрище"

Обновеният Природонаучен музей Ви очаква!

След реализирането на проект „Саниране на фасади, изграждане на рампа за достъп на инвалиди” Природонаучен музей отвори отново врати. В рамките на проекта беше извършено цялостно саниране на сградата и направата на рампа за трудноподвижни хора. С обновената си визия, музеят очаква своите любознателни посетители.

З А П О В Я Д А Й Т Е!

"60 ГОДИНИ РИМСКО МОНЕТНО СЪКРОВИЩЕ - С. ПОПИНЦИ"

 

На 10.10.2017 г. в зала - трезор "Панагюрско златно съкровище" се откри изложба "60 години Римско монетно съкровище - с.Попинци". Събитието откри доц. д-р Шопов, директор на музея. Той сподели, че с поставянето на двете нови витрини и с експонираните в тях артефакти, информационната зала на трезора, ще придобие статут на музей. Идеята е в нея да гостуват и други съкровища от страната.

Васил Кацаров, уредник, археолог запозна присъстващите с историята около откриване на монетното съкровище. То е намерено през 1957 г. от местния жител Минко Галчев и включва монети на 15 императора и 7 императрици от I до средата на III в. Това са т.нар сребърни денари. Всички монети са в много добро състояние. Върху монетите са изобразени различни божества и градове, някои от които са Августа Траяна, Пауталия, Филипопол, Сердика и др.

Кацаров изказа благодарност към откривателя на тази ценна находка, тъй като в днешно време е малко вероятно такова богатство да попадне в музей.

Страници

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.