ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕ ДОШЛИ" В САЙТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАНАГЮРИЩЕ

Ще се радваме това виртуално посещение да събуди желанието Ви да преоткриете и да идвате в нашия красив град, който има прекрасни природни дадености и богата културна история. Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. На гостите от чужбина бихме отделили специално внимание, така че първото им пребиваване тук да не бъде последно, а да идват и със свои приятели, които да стават и наши приятели. Очакваме Ви с радост и добронамереност!

Доц. д-р. Атанас Шопов, директор на Исторически музейгр. Панагюрище


Работно време на Исторически музей - Панагюрище с посетители:

  • 12:00 - 17:00 ч. - понеделник /санитарен полуден/
  • 9:30 - 17:00 ч. - вторник - неделя
  • Касата спира да продава билети в 17:00 ч.
  • До 17:30 ч. посетителите напускат експозициите и сградите на музея.
  • В неделя за посещение са отворени Музеен комплекс и къща музей "Райна Княгиня"

Черният кълвач - най - големият представител на сем. Кълвачови

 

Днес, 07.05.2020 г. ще ви запознаем с един защитен вид  включен в Червената книга - черния кълвач.

Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени и иглолистни гори. Мъжкият има смолисто-черно оперение, като на челото, темето и тила има червени перца, докато при женската само тилът е червен. Размерите на тялото са до 55 см и размах на крилата до 80 см. Има четири пръста на краката си със здрави нокти, с които се захваща за кората на дърветата. Когато е кацнал опашката му служи като опора. Ноздрите му са покрити с пера, които предпазват дихателните пътища при дълбаенето по дърветата. Издълбава гнездото си в ствола на дърво, на височина над 4 м. Той отлично чува недоловимите за човешкото ухо звуци издавани от насекомите под кората на дърветата. Храни се с мравки, бръмбари и ларвите им, както и със семена. Той има най-дългият език сред птиците – над 12 см, с който лесно достига до ларвите. Понякога се храни кацнал на земята около основата на дървета или дънери.

Черният кълвач има важна роля в горските екосистеми. В изоставените му хралупи, понякога се заселват сови, папуняци, гълъби хралупари.

Защитен е от Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на България.

Мерките за опазването му са ограничаване на санитарните сечи в старите гори.

 

Следващото видео ще ви покаже черният кълвач в дивата природа: https://www.youtube.com/watch?v=rzindQ_HpLQ

Героичната защита на Панагюрище

 

На 20 април 1876 г. в Тутевата къща заседават апостолите, когато е донесено Кървавото писмо от Копривщица. Звънът на църковните камбани и екотът на пушките известяват началото на безсмъртието на панагюрци.

В Панагюрище е сформирано Привременно правителство с председател Павел Бобеков, осветено е главното знаме, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня, въстаническата войска и разпределена на позициите. „Една нова държава бива издигната и стои вече на свои нозе“, пише историкът Димитър Страшимиров.

Десет дни панагюрци се радват на свободата. С оръжие в ръка и собствената си кръв доказват, че са достойни за нея. От 27 до 30 април на позициите в района на Чиряшката река, Балабанова кория, Каменица, Маньово бърдо и Спасов ден в тежките сражения с многохилядната войска на Хафъз паша, въстаниците проявяват чудеса от храброст. С презрение те отхвърлят предложенията за капитулация и остават до край верни на клетвата. Загубили околоградските укрепления, въстаниците превръщат улиците и домовете си в гнезда на най-упорита съпротива. „...панагюрските въстаници се бият като левове и никой не даде повод за бягане при неравната борба, а всякой от тях се биеше, догдето го хванат с ръце и го убият, нещо, което са признали самите турци и са го изповядвали после, че никой ог комитите не се е предал сам.”, пише в спомените си Филип Щърбанов.

С кръвта си народът написва епопея на героизъм и себеотрицание. С безпримерния подвиг през Април 1876 година панагюрци заслужиха думите на летописеца Захари Стоянов: „Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на новата българска история.

Пъстър пор – малко познатият представител на сем. Порови

 

Пъстрият пор е хищник. Обитава равнините, котловинните поляни и безлесните терени в полупланинските райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Тялото е издължено с размери 29-38 см, а опашката 15-22 см. Гърбът е тъмнокафяв с много жълтеникави петна. Долната страна на тялото и краката са черни. През очите минава тъмна препаска. Има големи и широки уши с бял край. Опашката е пухкава.

Пъстрият пор е активен призори или привечер. Има отлично обоняние и слух. Живее поединично, в дупки на гризачи. Ловува под земята, като преследва жертвите си в техните дупки. Храни се с лалугери, мишевидни гризачи, хомяци, птици и техните яйца, рядко с  насекоми, жаби и влечуги. При опасност той издава силен пронизителен вик, извива опашката си над гърба и се втурва срещу натрапника, като го опръсква със силно миризлив секрет от подопашната жлеза.

Пъстрият пор е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България.

Най-сериозна заплаха за вида представлява загубата на местообитанията му и използването на отрови против гризачи.

 

Последвайте линка и ще видите пъстрият пор в естествената му среда :https://www.youtube.com/watch?v=b6tbPpAHSKI

Уралската улулица

 

Тази седмица продължаваме с представянето на защитени видове от експозицията на Природонаучния отдел.

Днес може да научите повече за уралската улулица.

 

Уралската  улулица – потайният обитател на горите

Уралската улулица е вид оцелял от последната ледникова епоха. Тя е една от най-едрите сови в България с размах на крилата до 129 см и тегло около 1 кг. Това я поставя на второ място по размери след бухала. Цветът на оперението й имитира кората на дърветата. Крилата са покрити с гъсти и стегнати пера, които намаляват триенето при полет. Ноктите на краката й са изключително здрави и остри, и с тях пробива кожата на жертвите си. Ловува нощем, а през деня си почива по клоните на дърветата. Основната й храна са мишевидните гризачи, но ако те намалеят може да ги замени с жаби и едри насекоми. Гнезди в стари букови и буково-елови гори с много хралупести дървета в близост до ливади, пасища и сечища.

В България се среща само в Средна гора и Централна и Западна Стара планина.

Включена е в Червената книга на България. Защитена е от Закона за биологичното разнообразие. Попада в Бернската конвенция изискваща стриктна защита.

Ако последвате линка, ще чуете звуците, които издава уралската улулица.

.https://www.youtube.com/watch?v=f9RXGTIaRYQ

Страници

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.