ИМАМЕУДОВОЛСТВИЕТОДАВИПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕДОШЛИ" В САЙТАНАИСТОРИЧЕСКИМУЗЕЙПАНАГЮРИЩЕ
ЩесерадваметовавиртуалнопосещениедасъбудижеланиетоВидапреоткриете и даидвате в нашиякрасивград, който има прекрасниприроднидадености и богатакултурнаистория. Панагюрищесегордее с единотголемитемузеи в България, съхранилродоватанипамет и гордосттанинадостойнинаследници. Щеиматевъзможностдавидитекактокултурно-историческипаметници с високастойност, така и ценниколекцииоткниги, шедьовринабългарскатавъзрожденскаархитектура, наизобразителното, пластичното и приложнотоизкуство. Всичкотова е свързано с многовековнотоминалонанашиякрай, оставилояръкотпечатъквърхусъвременнатаидентичностнавсекипанагюрец, а и навсекибългарин. Нагоститеотчужбинабихмеотделилиспециалновнимание, такачепървотоимпребиваване тук данебъдепоследно, а даидват и със своиприятели, коитодастават и нашиприятели. ОчаквамеВи с радост и добронамереност!
Доц. д-р. АтанасШопов, директорнаИсторическимузей – гр. Панагюрище
В събота и неделя за посещение са отворени Музеен комплекс и къща музей "Райна Княгиня"
Публикувано от Сабина Барзекова на Ср., 02/25/2026 - 10:31
Изследванията на българската природа започват още преди Освобождението, като първите сериозни проучвания са дело предимно на чужди учени.
По това време българските земи са били „бяло петно“ на ботаническата карта на Европа, което провокира европейските изследователи да започнат своите търсения. За тях българските планини са били „изгубен свят“, пълен с неизвестни за науката растения. Пътуването им по нашите земи се е осъществявало с разрешение от султана (т.нар. ферман) и често под охрана. То е било истинско приключение, понякога с опасност за живота.
Първите летописци на българската природа са:
Аугуст Гризебах – германски ботаник, който прави сериозно научно описание на растителността в българските планини,особено в Пирин.В негова чест са кръстени редица растения, като гризебаховата теменуга.
Виктор Янка – австро-унгарски офицер и ботаник, описал старопланинската иглика и още десетки нови видове от Стара планина и Родопите. Той е бил известен с това, че е обикалял Балканите буквално с пушка в едната ръка и ботаническа кутия в другата.
Имре Фривалдски – унгарски учен, който невинаги е пътувал лично, но е организирал и финансирал професионални експедиции. Той описва родопския силивряк, намерен от неговите сътрудници в Родопите. Това растение може да стои дълги години в изсъхнало състояние и да оживее отново при поливане.
Йосиф Панчич -сръбски ботаник, който преди и след Освобождението е най-активният изследовател на Рила. Той описва редица специфични за планината растения, като българското омайниче.
Тези учени въвеждат българските растения в европейската научна номенклатураи събуждат траен интерес сред научните среди към богатството на българската флора.
Публикувано от Сабина Барзекова на Вт., 02/19/2026 - 15:14
Днес, 19 февруари 2026 г. Панагюрище тържествено отбеляза 153 години от обесването на Васил Левски. Пред паметната плоча на Апостола в двора на ПГИТМТ "Проф. Лъчезар Цоцорков" се състоя едно по-различно поклонение пред паметта му. То се изрази чрез всеобщо четене на одата "Левски" на Иван Вазов, чиято инициатива е на Стоян Стойковски, ученик на професионалната гимназия. Човек след човек, стих след стих, в нея се включиха кметът на Община Панагюрище Желязко Гагов, Пепа Филина, зам.- кмет на Община Панагюрище, учители и ученици, представители на културните институции в града и граждани, като най-малкият доброволец сред тях беше на 4 години, а най-възрастният на 80 години. Г-н Гагов емоционално рецитира свое авторско стихотворение, посветено на Дякона. Любимата песен на българския революционер "Какво е цвете цъфнало" изпълниха деца от ОУ "Проф. Марин Дринов" с ръководител г-жа Стефка Стефанова. Ивайло Златков, уредник в Исторически музей-Панагюрище припомни житейския път на Васил Иванов Кунчев. В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя.
Публикувано от Петя Маноилова на Ср., 02/18/2026 - 16:44
Днес, 18.02.2026 г., се навършват 153 години от гибелта на Апостола на свободата. По този повод на възпоменателната церемония в Национален музей "Васил Левски", гр. Карлово присъстваха Ивайло Иванов - зам.- кмет на Община Панагюрище и доц. д-р Атанас Шопов - директор на Исторически музей - Панагюрище. Сред официалните лица бяха и кмета на Община Карлово - д-р Емил Кабаиванов, заместник-кметът Антон Минев, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада – бригаден генерал Маргарит Михайлов, общински съветници. Много гости и ученици изпълниха залите и двора на музея. Доц. д-р Атанас Шопов се обърна към домакините и всички присъстващи с апел да продължат да съхраняват и развиват заветите на Васил Левски. Беше открита гостуващата изложба "Райна Попгеоргиева Футекова - Българската княгиня" по повод 170 години от рождението на панагюрската учителка. Пред паметника на Гина Кунчева, майката на Апостола, бяха поднесени цветя и венци в знак на признателност.
Публикувано от Сабина Барзекова на Вт., 02/10/2026 - 14:33
През 1891 г. чешкият ботаник и професор Йозеф Веленовски издава „Flora Bulgarica‘‘.Това е първият изчерпателен научен труд, който описва и систематизира растителните видове на България, и е ключов за българската ботаническа наука, описващ 2542 вида растения, от които 158 нови за науката.Книгата е резултат от няколко ботанически експедиции на Веленовски в България (през 1884, 1887 и 1889 г.), главно в Родопите, Стара планина и Средна гора, по време на които той събира богата колекция от хербариен материал.Написана е на латински език,който по това време е стандарт за ботаническата наука. Първото издание е с обем 676 страници и е отпечатанoв Прага. Сред видовете растения открити и описани от Веленовски са: рилската иглика, балканската петлюга, родопското лале, стрибърниевата айважива, тракийската камбанка и много др. Този научен труд стимулира българските изследователи и 25 години след него на български език излиза „Флора на България“ (Стоянов, Стефанов, 1924, 1925).
Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.
